България - новият Клондайк за английски пенсионери
Tuesday January 17th 2006, 1:38 pm
Filed under: Bulgarian

Едноетажна тухлена къща в центъра на софийското село Ботунец, до църквата и градинката, 50 квадрата, три стаи и мазе. Има нужда от ремонт. Цена - 10 000 евро.

Нова луксозна къща в Драгалевци около 1000 квадрата, басейн, гаражи, винарна, фитнес и сауна, зала за прожекции, кухня, трапезария, спални и още куп екстри плюс супер панорама. Цена - 5 000 000 евро.

Ако щете.

И двете оферти се намират в един и същи български сайт в ИНТЕРНЕТ за продажба на недвижими имоти и доста ясно отразяват състоянието на вътрешния пазар. Може би ще е леко пресилено то да се определи като ценови хаос - макар от Ботунец до Драгалевци да има по-малко от трийсетина километра, а разликата в офертите да е някакви си 4 990 000 евро.

Във всеки случай тъкмо тази разлика показва, че у нас вече текат нови процеси. Една от основните причини за това е, че за разлика от другите европейски страни близо 95 на сто от българите притежават недвижима собственост. Днес това наследство от времето на социализма се превръща в източник на пазарно оживление и за мнозина разкрива нови възможности за допълнителни приходи. А за някои то може да се окаже печелившият ход на живота им - все едно да ударят джакпота в “Стани богат” или в “Треска за злато”. За чужденците България едва ли е новият Клондайк или Елдорадо, но предстоящото й членство в Европейския съюз определено я прави особено привлекателна като бъдещ пазар на недвижимости. Англичани с усет към изгодната сделка доказаха, че са готови на всичко - е, почти на всичко - за да се сдобият с имот у нас. Дори и с риск да бъдат отвлечени, изнудвани и обругавани, както неотдавна се случи с потенциален британски купувач от кипърски произход. Човек може да остане с впечатлението, че из средната класа на Острова е плъзнала нещо като мания на тема “Да купиш навреме в България

И докато българинът се оглежда дали отнякъде няма да изпадне някой английски пенсионер, който да купи малката му спретната къщурка, неотдавна британският специализиран сайт Assetz нарече страната ни “Новата Испания” заради големия чуждестранен интерес към придобиване на имоти - къщи, вили и парцели. Според твърденията в публикацията България бързо се превръща в една от водещите страни в Европа по инвестиции в недвижима собственост.

И наистина, от Черно море до Трънско и от Дунав до Родопите трескаво се предлагат имоти от всякакъв вид и калибър - понякога на цени, от които обикновеният нашенец направо го втриса. Скромни стопани, зарязали навремето бащините си стрехи, за да търсят препитание в градовете, сега се връщат на село, запретват ръкави и ги потягат, за да им намерят чуждоезичен купувач. Хиляди, ако не и десетки хиляди българи живеят в очакване на своя англичанин.

Сред тях има немалко кандидати за милионери, при това в евро. Така например четириетажна сграда в центъра на Пловдив се предлага за цели 1 200 000 евро. Тя има магазини, кафе клуб, офиси и жилища, както и откровена нужда от частичен ремонт. Известен американски сайт за real estate предлага подобна къща горе-долу на същата цена, само че в нюйоркския Манхатън, при това без да е нужен какъвто и да било ремонт. Освен всичко друго разликата е във вида на валутата - цената е в щатски долари.

Вашият нов европейски дом в български стил -съвременен комфорт сред екологична природа, само на седем минути от центъра, гласи рекламен текст в нашенски сайт за оферти на недвижимости. На една от снимките - недовършена едноетажна къща (209 квадрата), на останалите пейзажи сред природата. Цената този път е по-прилична - 125 000 евро.

В стремежа си “да ударят джакпота” някои сякаш позагубват чувството си за реализъм и обявяват продажни цени на имотите си, които значително надхвърлят цените в големите европейски и американски градове. Къща в центъра на София, строена в началото на миналия век, се предлага за 700 000 евро, като квадратният метър излиза към 1800 евро. Собственик на голяма къща в широкия столичен център пък иска за нея “само” 1 600 000 евро, на две крачки пък офертата за друга къща е за 1 200 000 евро. Подобни сгради със сигурност могат да се намерят в Париж, Лондон или Атина, само че по-евтини.

Вероятно заради липсата на достатъчно информация, а и по чисто “географски” причини хората по селата като че ли проявяват повече умереност в офертите си. Ако допреди 10-12 години къщи в отдалечени, запуснати планински и полупланински райони вървяха дори по 500-1000 лв., днес положението е коренно различно. Типични стари български къщи в селата от двете страни на Марица, между Средна гора и Рила -основно ремонтирани, с каменни основи, зимници и вътрешни тоалетни, с тераси и градинки с овошки, бързо се разпродават за по 18 000-19 000 и повече евро. В Русенския край монолитна селска къща от 100 квадрата може да стигне до 30 000 евро. Най-обикновена стара двуетажна къща на 35 километра от Бургас, с калдъръм и асма на двора, очаква “своя англичанин” срещу скромните 36 000 евро и сигурно ще го намери. Още по-сигурно е за двуетажната стара къщурка в бургаско село на 40 километра от морето, между Карнобат и Айтос - с три чешми, три декара двор, лозе, кладенец и стопански постройки, всичко за още по-скромните 12 000 евро.

Някои оферти са направо трогателни. В полупланинско село в Карловския регион предлагат цял жилищен блок, до мазилка и без дограма, за невероятните 40 000 евро - колкото един двустаен в София. Класическа пететажна панелка с три входа и 42 апартамента, разположена сред други обитаеми жилищни блокове. Чужденците обаче не проявяват интерес към масовите жилища от соцвремената, нито към апартаменти в сгради, изградени без необходимата инфраструктура.

Има и друга категория продавачи. Това са всъщност инвеститори, които строят нови къщи и вили или дострояват стари, за да ги продават изгодно. Така например къща във възрожденски стил в Копривщица, със застроена площ 230 квадрата, с ресторант, паркинг и градина, се продава за 212 000 евро. Къщи в старинен стил в Габрово и Велико Търново вървят по 100 000-150 000 евро.

Още по-екзотични са цените по морето. Продава се всичко - на единия полюс са хотели за по 1.5-2 млн. евро заедно с обзавеждането, парцели на самия бряг за по десетина милиона, вили по 500 000-600 000, а на другия - скромни неизмазани селски къщи за по 12 000-13 000 евро с тоалетна на двора и с неизменния “изглед към историческо място”.

Въпросът обаче е по какъв начин намесата на чужденците влияе върху цените на имотите. В крайна сметка логично е да се очаква, че закупуването на имоти от чужденци ще продължава със същите темпове и дори ще се засили след приемането на страната в ЕС. В известен смисъл намесата им на вътрешния пазар сякаш наруши недотам естествените процеси на преразпределяне на материалните активи у нас. Сега нещата у нас бавно, но сигурно се променят. Брокери прогнозират, че участието на масовия българин на пазара на недвижимите имоти ще се ограничи до покупката на апартаменти за собствени нужди или замяна на по-малко жилище с по-голямо.

Промяната ще дойде и поради факта, че банките започнаха да затягат достъпа до финансов ресурс чрез ипотечни кредити поради мерките, предприети от БНБ за ограничаване на кредитната експанзия. Според публикация в ИНТЕРНЕТ сайта imoti.net парцелите и земеделската земя ще продължат да поскъпват, а търсенето им да нараства. В резултат от присъединяването ни към ЕС и действащата в него система за субсидиране на собствениците на над три декара те ще могат да получават средства от еврофондовете, ако я обработват. Това предопределя и поведението на някои български финансово-брокерски къщи, които изкупуват земеделска земя на средна цена от 160 лева за декар. От друга страна, заради достъпните цени парцелите около и в големите български градове ще продължат да привличат интереса на западни вериги хипермаркети.

Христо Куфов